Интегра подкрепя инициативата "Час по гушкане" на организация "Надежда за нас-2008"

Проекти и програми
  • Barres - Подвижни решетки – музика и танц в обучението на затворниците Още...

  • Клиника за кукли Още...


    Представяме Ви
    • Ключалката на г-н Витгенщайн
      Вернисаж 13-ти декември - четвъртък, 18:30 Още...

    Вижте още
    • The value of diversity in our cultural heritage Още...

     

    РОЗА БОЯНОВА

    БИОГРАФИЯ

    Роза БОЯНОВА е автор на осем поетични книги - "Жадна вода", 1984, за която получава националната награда за дебют "Владимир Башев", "Биография на чувствата", 1990, "Метафори", 1996, "Мастилена аура", 1999, "Стихоприношения", 2003, "Далечен диптих", 2006, "Времена. Три български поетеси и един македонски художник (Керана Ангелова, Калина Тельянова, Роза Боянова и Тони Чатлески), 2007, "Меда на поезията. Избрани стихове", 2008.
    Заедно с доц. д-р Красимир Кунчев издават в съавторство книгата "Литературни игри с децата", 1988 ( и второ преработено и допълнено издание - 2006), която представлява единственото у нас изследване на психологията на творческия процес при най-малките. Роза Боянова е създател на литертурни студиа в Шумен и Бургас. Чела е лекции по творческо писане в БСУ, ШУ "Св. Константин Преславски", Институт за усъвършенстване на учители Варна и др.
    Съставител е на над 30 сборника с творчество на деца и млади поети - нейни възпитаници от цялата страна. Нейни стихове са преведени на английски, руски, украински, гръцки, румънски и др. езици, препяти са на македонски. Носител на националната награда за лирика "Иван Пейчев" през 2007 г. Член на СБП.
    Любомир Левчев - предисловие към "Меда на поезията. Избрани стихове", Български писател, София, 2008
    "Въпреки че я познаваме добре и не отскоро, Роза Боянова ни изненадва отново с избраните си стихове "Меда на поезията". Изненадата е най-високата оценка за твореца на изящната словесност, защото в нея се крие основен закон на изкуството.
    Мед може да се направи от всичко, което крие в себе си нектар - от липата, от билките, от магарешкия бодил, от тайните на бора и от тайните на акацията. Защо да няма и мед от Роза, мед от прашеца на словата? А що се отнася до истинската поезия, според античните възгледи тя си е била вид нектар. Чрез нея човекът е можел да опита вкуса на безсмъртието, да се почувства поне за миг Бог.
    Пиятелко, не се замайвай.
    Роза Боянова е събрала меда на своята поезия в една изповедна антология, пълна с духовна наслада.
    Разликата между пчелата и поетесата е съществена. Едното крилато създание е събрало нектара на цветовете, за да направи мед. А другото носи меда към цветовете, към бъдещите плодове на творчеството.
    Разбира се, тези мои думи не са нито предговор, нито увод към книга. Те са само поздрав към една особена пчела."
    Д-р Иван Симеонов:
    "Роза Боянова работи предимно в областта на свободния стих, избягвайки сковаващата "прегръдка" на метрическите схеми. Това й дава възможност да излъчи дълбоки смисли с ярки и неповторими метафорични образи...
    Читателят е поставен в положението на откривател на истини, скрити зад алегоричните образи. Той трябва доверчиво да следва лъкатушните движения на поетичаската мисъл и да свързва образите в единно семантично цяло. В този смисъл тази поезия, дълбоко интелектуална, наситена с философска вглъбеност, е истинско предизвикателство за ценителите, защото активизира изцяло съзнанието им, провокира мислите и чувствата им."
    "Сладостта на поетическия "мед"
    в. "Словото днес", бр. 8 (590), 5 март 2009, 10 стр.
    Иван КАРАДОЧЕВ - литературен изследовател и критик

    "Аз знам, че поезията е съдбата й. Знам, че в кръвта й се върти поетическо дуенде. Онази вродена енергия на духа, която иска да види и преживее света в дълбочината на нюансите му и да ги опише с думи. А там, в най-дълбокото и най-личното, познатият език не е ефективен, там се раждат образите, придобивайки поетична форма. Това усилие пронизва цялото творчество на Роза Боянова, но в тази стихосбирка то е основополагащо. Бих могъл да посоча стихотворения, основната смислова нишка на които е самата поезия. Някак си тя се разгръща пред погледа ни като отговор на въпроса: дали трябва да се покажат в този си вид и дори - дали имат право на съществуване. Колебливото самосъзнание на поезията, а тя има основание да се пита за съдбата си в наше време, я превръща в тема за самата себе си. И приемам "Далечен диптих" като тревога за поезията и поетичността, като търсене на загубващата се духовност, като ровене в пясъка за малките зрънца човечност. Защото поетичното Роза Боянова открива именно в съдбовните въпроси. Или съдбовните въпроси са поезията на живота.
    Стихосбирката "Далечен диптих" е изящна книга. Тя е израз на поетично съзнание, узряло да побира света в една сълза."

    сп. "Знаци", Варна, 2007
    Проф. Росица ЙОРДАНОВА
    "Повече от две десетилетия Роза Боянова посвещава на децата, с които вече имат обща поетична пътечка. Който реши добронамерено да тръгне по стъпките на децата, трябва да бъде много добре екипиран: да носи много гатанки в торбата, да познава метафорите, които ще срещне, да има очила с 4 диоптъра въображение и да умее да играе без насита.
    Двете издания на книгата "Литературни игри с децата" в съавторство с Красимир Кунчев съдържат анализ на богатия опит в територията на детското литературно творчество."
    Весна АЦЕВСКА
    Препрочитайки македонския сборник с избрано на поетесата Роза Боянова, в който влизат стихове от шест нейни стихосбирки, излезли в продължение на близо две десетилетия и половина (1984-2006), първото, което ми направи впечатление беше еднаквостта на поетическия изказ, неговото припознаване като сгъстена динамична структура, с ясни и закръглени ритмически линии, с пулсиращи емоционални вълни, понякога задълбочена, автореферентна и иронична, но винаги обвита със сияйна метафизическа аура. По тези нейни свойства, поезията на Роза Боянова представлява дял от онази поетическа тенденция в изкуството, която лириката припознава и определя като най-чисто и най-възвишено изкуство между всички форми на словесността и което е (внимавайте!) единствено способно, въпреки издигането на собствения фигуративен израз, само да дифинира себе си. За щастие, това самодифиниране на поезията, използвайки мощния фигуративен език, винаги носи и личния ореол на поета или поетесата, и така се създава една чудесна и разкошна синонимия в общата симфония на постоянната и неизчерпаема тема: що е поезията?
    Слово при представянето на кн. "Медот на поезиjата" в КИЦ Скопие